Tutmanik

New? Join now!

Posts in this blog (0)

^ top

 All g_kulekov's posts and comments (87)

Comment on: About RalitsaAleksandrova

Posted in RalitsaAleksandrova on Oct 19, 2009

Ралица,

Птиченцето каца на рамото веднъж. Опитай, може би това е твоят шанс. Ако не опиташ, няма да знаеш, но сигурно ще се упрекваш, че не си опитала. Пък ако не е добре, винаги можеш да се върнеш. Е, ще си загубила малко време и някакви пари, но те не са болка за умиране. А може да се окаже, че вложените пари и притеснения са дали по-добър шанс на децата ти... Опитай!

Comment on: Запетая - теория

Posted in Езикова култура on May 23, 2009

 in response to Mariana...   

Преди около два месеца възникна почти същият въпрос и аз изразих личното си мнение. Превъртете надолу екрана и вижте постове 8 и 9.

Колкото до това дали има промяна в правописа при обръщения, мисля че езиковите норми са същите. Усещането за някаква промяна се дължи според мен на това, че сега много по-често се натъкваме на правописни, пунктуационни и стилови грешки, отколкото преди 10-15-20 години. Това е така, защото интернет дава възможност на всекиго да се изявява както намери за добре и поради това публичните изяви на хора с пропуски в правописа, с по-ниска езикова култура, а и на хора, за които интернет е среда за свободно комуникиране, без съблюдаване на езиковите норми, сега са често явление.

Comment on: ПЪРВО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В ЛАС ВЕГАС - ВТОРА ГРУПА, 17 МАЙ 2009 Г.

Posted in First Bulgarian School in Las Vegas on May 21, 2009

 in response to bat petko...   

Очакваме Ви с радост. Елате на 24 май (неделя) в 4 часа след обяд в библиотеката Spring Valley Library . Адресът е 4280 S.Jones Blvd. това е до пресечката S.Jones и W.Flamingo, на ъгъла Jones & Roshelle (първата улица в посока от Flamingo към Tropicana. Залите, които ползваме, са A и B - щом се влезе в библиотеката, веднага наляво.

Държавни образователни изисквания за усвояването на книжовния български език

Posted in Bulgarian Society of Nevada on May 19, 2009

Изпратена е за обнародване в Държавен вестник приетата от Министерството на образованието и науката Наредба за усвояването на книжовния български език.

При изучаването на всички предмети, освен изучаването на чужд или майчин език, книжовният български език е задължителен както за преподаването им, така и въобще за общуване на учителите с децата и учениците. Казано по друг начин, извън изучаването на чужд или майчиния език, на книжовен български език трябва да се преподава и говори както в часовете по български език и литература, така и в часовете по другите предмети. Трябва да се внимава и да не се използват диалекти и жаргон в процеса на обучението. И още - не трябва да се говори на друг език в училищата в етническите райони, освен в часовете по майчин език

Наредбата въвежда изричното задължение за учителите да общуват с децата и учениците на книжовен български език не само в училище, но и извън него. Те са длъжни да общуват и помежду си в училище на книжовен български език.

Наредбата конкретизира държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език. С нейното издаване се слага край на възникналото преди година опасение, че се готви принизяване на значението на българския език в образователната ни система.

 

Честване на празника - 24 май 2009 г.

Posted in First Bulgarian School in Las Vegas on May 18, 2009

На 24 май 2009 год. (неделя) Първо българско училище в Лас Вегас организира честване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тържеството ще се състои от 4 PM в учебните зали - Spring Valley Library, 4280 S.Jones Blvd.

Comment on: "Арестуваните" деца на България

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Apr 23, 2009

Подписвам петицията със смесени чувства. Не толкова, че някои от исканите промени, ограничавайки едни спекулации, правят по-лесно осъществими други, а преди всичко затова, че тези промени всъщност уреждат права на родителите върху децата, а не правата на децата. Не е място тук и сега за дискутиране на детайлите по темата, важното е, че съществуващите норми в тази област се нуждаят от обстойно преразглеждане, затова подписвам петицията. С надеждата, че законодателите ще се сетят, че каквото и да постановят, то трябва да защитава най-напред правата на децата и после правата на родителите им.

Книжовният български език в Закона за народната просвета

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Apr 23, 2009

Какво място да заема книжовният българският език в образователната ни система? Комуто не е безразлично, моля да прочете петицията:

http://bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

Comment on: Запетая - теория

Posted in Езикова култура on Apr 16, 2009

 in response to zapetaika...   

Ето правилното написване (според мен):

Написах това вместо онова.
Вместо онова написах това.
Не бе, бъзиках се.
Мислиш ли, че ти не дразниш другите бе, рибар?

 

Comment on: Запетая - теория

Posted in Езикова култура on Mar 27, 2009... modified on Mar 28, 2009

 in response to liubopiten...   

Ето отговора ми на поставения въпрос

Моето лично мнение е, че в този случай употребата на запетая не е задължителна. Съображенията ми са две.

Първо, изговорът на “Здравейте колеги” върви гладко, без пауза или промяна на интонацията. При обръщане на словореда “Колеги, здравейте” има малка пауза и промяна в интонацията заради акцента върху поздрава “здравейте” и запетаята е необходима.

Второ, ако разширим фразата като отделни обръщения към няколко групи хора (колеги, приятели и гости) или няколко лица (мамо, татко и батко) и сложим запетая след всяко “здравей/здравейте”:

“Здравейте, колеги, здравейте, приятели, здравейте, драги гости,…”
“Здравей, мамо, здравей, татко, здравей, батко,…”,

написаният текст е накъсан от запетаите и това затруднява както възприемането му, така и произнасянето му. Възпроизвеждането на обръщението е много по-леко, ако текстът е написан така:

“Здравейте колеги, здравейте приятели, здравейте драги гости,…”
“Здравей мамо, здравей татко, здравей батко,…”.

Това е личното ми мнение. И понеже не съм езиковед, опитах да направя справка в литературата по българска граматика, с която разполагам. Прегледах и няколко литературни произведения – съществуват и двете практики – и наличие, и отсъствие на запетая след “здравей”.

В граматическата литература не намерих изрично тълкуване на правописа на конкретното обръщение, за което е отправен въпросът. За обръщенията съществува норма за употреба на запетая - ”Задължително се отделят със запетая обръщенията, които са особен вид вметнати думи в изречението”, но според мен в случая обръщение е цялото словосъчетание "Здравейте колеги" и нормата третира запетаята след обръщението.

Поздравът “здравей/здравейте” е междуметие. За междуметията също има норма за употреба на запетая:

“Със запетая се отделят междуметията (възклицателни и подбудителни), които са или непосредствен израз на болка, уплаха, изненада, възмущение, възторг, възхищение и други (ах, е, ех, их, о, ох, ой, уф, фу, пфу, тюх, ха, ха-ха-ха, хей, хъм, я, боже и подобни), или са емоционална оценка на проява, действие, състояние (браво!, глупости!), или изразяват заповед, подкана, предупреждение (ало, ей, хей, варда, марш, вън и подобни) и се употребяват като странични думи в изречението, а не функционират като самостойни, обособени изказвания”

Според мен в нашия случай поздравът “здравейте” не се причислява към изброените случаи, които изискват запетая след междуметието.

При прочитане на една подобна конструкция от поздрав и обръщение със запетая между тях (“Здравей, колега,…”, “Здравей, майсторе,…”) именно запетаята подсказва промяна на интонацията, а това поражда усещането за акцент върху самото обръщение (колега, майсторе) и на качеството, на което то е носител. В зависимост от контекста, този акцент може да подчертава качеството, но може и да го иронизира.

 

 

 

 

Частиците "бе", "де", "ма"

Posted in Езикова култура on Mar 5, 2009

Тази публикация е в отговор на въпрос, свързан с употребата на запетая, но понеже се отнася до елементи на езика ни, които създават богатство на изразните средства, помествам отговора отделно. И нека още в началото отбележа - това е моят отговор! Той се основава на правописния речник и тълковния речник на българския език, но тъй като не съм езиковед, може и да греша в някои интерпретации на теорията.

Въпросът е:

Как стои въпросът с частицата "де"?
Кажи ми де...
Пише ли се запетая, като пред "бе" и "ма", или не?

Ето моето мнение по поставения въпрос. 

Няма изискване пред частиците “бе”, “ма” и “де” непременно да се пише запетая.
Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч

  • Ето, вашият приятел пристигна.
  • Ето какво направи вашият приятел.
  • Я виж кой е дошъл! 
  • Няма да се караме, я!
  • Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков) 
  • Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)
  • Де, де хапни си! (Й. Йовков)
  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир) 
  • - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)

Текстът по-горе е удебелен, защото е цитат от правописния речник.

Ето малко повече информация за частиците, към които се отнася поставеният въпрос.

Бе е частица, чиято функция е подсилване – (1) на обръщение; (2) на фамилиарност или пренебрежение; (3) на съпричастност или пълно отрицание на съпричастност. Във всички случаи изразява елемент на фамилиарност:

- Иване бе, къде си?; Стига бе, дете, престани най-после! (1)
- Хайде бе, изпей нещо!; Стига бе, не може да бъде! (2)
- Да бе, така беше!  Не бе, не е така. (3)

В тези примери при изговаряне  няма нито пауза, нито смяна на интонацията пред частицата “бе”, затова запетая не трябва да се пише.

Ма също е частица. Изразява подсилване на обръщение към жена, подчертавайки близост, фамилиарност – “Мамо ма, къде си?”; “Хайде ма, Пенке, цяла вечност те чакаме!”.  В тези примери  “ма” се изговаря без пауза пред нея или промяна в интонацията и затова пред частицата не се пише запетая.

Де може да е наречие или съюз, може и да е частица.

Като наречие или съюз има смисъл на “къде” – “Видя ли де отиде?”; “Никне де не го сееш”. В този случаи  пред “де” не се пише запетая. В изречения като “Де го чукаш, де се пука”, “Де е расло, де е пасло” запетаята разделя две прости изречения, нейното присъствие не е обусловено от наличието на “де” в изречението.

Като частица “де” изразява:

(1) Подчертаване или отричане: “Аз де да знам, че ме търсиш!”; “Де да можех и аз да дойда!”. Но: “Ех, де да можех и аз да дойда!”. Тук запетаята се появява не поради “де”, а за да отдели частицата “ех”, изразяваща копнеж, желание; това ясно личи от интонацията при произнасяне.
(2) Подкана, подтикване, предизвикателство:
“Хайде де, отмести се де!”; “Ха де!”
(3) Поясняване, уточняване:
“Мария, сестра ми де, го е видяла.”
(4) Несъгласие, укор, недоволство:”Е, де!”. Тук запетаята се налага поради смяната на интонацията, свързана с подчертаването на междуметието “е”, което изразява възмущение, раздразнение, недоволство, досада.

Накратко: няма правило за писане на запетая пред частиците. Запетая се пише там, където пауза, акцент или смяна на интонацията отделя частицата в устната реч.

Тържествено честване на Трети март и посрещане на Баба Марта

Posted in First Bulgarian School in Las Vegas on Feb 28, 2009

На 1 март 2009 г. учениците от Първо българско училище в Лас Вегас с малко тържество ще отбележат Националния празник на България Трети март и ще посрещнат Баба Марта. Тържеството ще се състои в Cafe de Soleil  (5781 W Sahara Ave) от 4 PM. Всички са добре дошли!...

Васил Левски

Posted in Bulgarian Society of Nevada on Feb 14, 2009

Нека никога да не забравяме Апостола на свободата, този символ в нашата история! Ако е нямало хора като Левски, сега и нас нямаше да ни има!
Нека почетем паметта му на 18 февруари!


Кой е Левски

Васил Иванов Кунчев – Левски
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово
Умира на 18 февруари 1873 край София

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.
Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.
Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.


Ранни години

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.


Революционна дейност

През 1862 г.заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България.
През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си.
През 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
 
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867–1868). След разтурянето ѝ прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния.


Революционни комитети и тяхното организиране

Какво представляват революционните комитети?

България е била разделена на окръзи от действащите революционери. Революционните комитети са представлявали събрание на революционерите от даден окръг. На тези събрания са обсъждали идеи за въстания и освобождение. Левски е бил човекът, който е основател на тези мероприятия и който е обикалял из територията на цяла (тогава все още поробена) България.

Организиране на революционни комитети

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. През март и април 1869 г. е в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.


Залавяне

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Спори се за името на предателя — поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.


Прякори

Левски е най-малко известен с истинското си име (Васил Кунчев) и с духовното си име (дякон Игнатий). Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский („Левски“ идва от „лъв“), а съратниците му го наричат Васил Дякона или само Дякона. Други прозвища са Главния книжар, Тропчо, Драгойчо или арменското Ованес. Има и няколко турски псевдонима, като Аслан Дервишоолу Кърджалъ (документ на БРЦК — Букурещ, 16 юни 1872 г.; „аслан“ значи „лъв“) или ефенди Аслан Дервишоолу.
След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.


Извадки от личното тефтерче на Дякона

  • Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля
  • Чисто народният човек се бори, докато може... Ако не сполучи... трябва да умре в народната си работа
  • Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност
  • Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си
  • Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си
  • Дела трябват, а не думи
Тъмно изговаряне на "а" и "я"

Posted in Езикова култура on Jan 23, 2009

Тази кратка публикация е по повод въпрос, зададен извън "Езикова култура", но понеже се отнася до правоговор, помествам отговора тук.

Въпросът е: "Как е правилно да изговаряме глагола "чета" и защо?".

Почти всички глаголи от І спрежение (това са глаголите, които в 3 л.ед.ч. сегашно време завършват на -E: чете, пише, живее) и от ІІ спрежение (завършващи на -И в 3 л.ед.ч. сегашно време: ходи, говори, мисли), в сегашно време за първо лице единствено число и за трето лице множествено число имат в окончанието си  буква "а" или "я".

Например:
аз чета - те четат;
пиша - пишат;
живея - живеят;
ходя - ходят;
говоря - говорят;
мисля - мислят. 

Тези глаголи, употребени в първо лице ед.ч. и трето лице мн.ч. сегашно време, се пишат с буквите "а" и "я", както са написани по-горе. Това е правописната норма.

За говорната реч книжовната норма определя потъмнено изговаряне на звуците "а" и "я" в окончанията на тези глаголи за първо лице ед.ч. и трето лице мн.ч. сегашно време. Това потъмнено изговаряне означава произнасяне на звук, клонящ към "ъ". Звученето е между "а" и "ъ", но по-близко до "ъ", прилича на леко отворено "ъ".

Накратко:
пише се "аз чета", "те четат", но се изговаря "аз четъ", "те четът";
пише се "аз ходя", "те ходят", а се изговаря "аз ходйъ, "те ходйът".

Отвореното изговаряне на "а" и "я" на споменатите глаголи е характерно за някои диалекти, например "аз спа" (вместо правилното произнасяне на "аз спйъ") или "аз работа" (вместо "аз работйъ").

Накрая да отбележа, че има глагол, който в трето лице единствено число сегашно време завършва на -Е, но за него правилото не се отнася - това е глаголът "ям".

Подарък от Рамона

Posted in First Bulgarian School in Las Vegas on Jan 9, 2009

Първо българско училище в Лас Вегас получи мил подарък от Рамона – бонбони и играчки за награда на добрите ученици.

Благодарим ти, Рамона! Благодарим ти за обичта, с която ни даряваш!

1 of 6   Next ->   last page
^ top

People in this space (9)

People getting posts by email (1)
The Wizard
offline
ivanov_jr
offline
kivanov1
offline
kivanov
offline
angellinabella
offline
Tina
offline
nelly1
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

offline

0 minutes ago

offline

0 minutes ago

offline

0 minutes ago

offline

0 minutes ago


^ top

Categories...

Частиците "бе", "де", "ма"
Тази публикация е в отговор на въпрос, свързан с употребата на запетая, но понеже се отнася до елементи на езика ни, които създават богатство на изразните средства, помествам отговора отделно. И нека ...see full post
Тъмно изговаряне на "а" и "я"
Тази кратка публикация е по повод въпрос, зададен извън "Езикова култура", но понеже се отнася до правоговор, помествам отговора тук. Въпросът е: "Как е правилно да изговаряме глагола "чета" и защо?"....see full post
Пълният член –ЪТ/-ЯТ
Същност на правописната норма Когато подлогът в изречението е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна буква, той се членува с пълен определителен член –ЪТ или –ЯТ: Магазинът е в ревизияА...see full post
Discussing "Езикова култура"...
Feel free to participate in this public group space. Two easy ways to do this: Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space. Or, if you want to start a separa...see full post
Отрицателната частица НЕ
Кога отрицателната частица НЕ се пише отделно от думата, за която се отнася и кога – слято? Отделяме внимание на този уместен въпрос, защото погрешното слято изписване на НЕ е често явление. В пресат...see full post
Запетая - функции
Запетаята палач Иван откраднал кокошка да нахрани децата си, но го заловили и го изправили пред царя на съд. Първият царски съветник поискал смъртно наказание, за да не се осмели и друг да краде. Втор...see full post
Запетая - теория
Публикацията в тази страница представлява препечатка на статията "Запетая" от "Правописен речник на българския език" с автори Димитър Попов, Кирил Симов, Светломира Видинска и Петя Осенова, първо изда...see full post
Подвеждащо звучене
В българския език има много думи с променено звучене на отделни букви, особено когато след звучна съгласна следва беззвучна – безпътица, изтривам, ножче. При изговаряне някои звуци се променят в сравн...see full post
О или У
Имам средно образувание …. (из една автобиография) Много, ама много сложен въпрос е дали една дума се пише с О или У. Зависи от смисъла, който тя носи, зависи и от това как е произлязла думата. Само ч...see full post
А или Ъ
Ъ е е особен звук, многозначителен. Може да изрази колебание, може да изрази и отрицание. А когато е удължен, показва напрегната мисловна дейност: - Топъл хляб ли е правилно или топал?- Ъъъъ ..... Аз ...see full post
Учителски бисери
Често пъти учителите се впечатляват от смешните изказвания на учениците, но учениците също има на какво да се посмеят, слушайки своите преподаватели. Така че удоволствието е взаимно. Тази колекция от ...see full post
Присмехулното Й
Бой екстра качество Стои на витрината на магазин за бояджийски материали – лист, откъснат от тетрадка и написани на ръка букви, разкривени, ама пък разноцветни.Страховита реклама. Пердах, и то не какъ...see full post
Мекането
Седим и мислим. По едно време гледам – само седим.Смешно е, като е на шопски, пък и поучително - навежда на размисъл. Ама ако опитаме да кажем същото, но не само за себе си, а за цялата ни компания? Щ...see full post
About Езикова култура
В изпълнение на мисията си, заложена в устава й, неправителствената организация Общност на българите в Невада (Bulgarian Society of Nevada) отделя специално внимание на разширяването и задълбочаването...see full post
See more related to:
^ top

Who's most interested...

Total visits here: 148,940

offline

148,532 visits

Ramona
offline

94 visits

Yordanka
offline

40 visits

The Wizard
offline

21 visits

BulgariCA
offline

19 visits


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view